Постинг
30.06.2006 15:53 -
Идиотизмът
Стоиш,стоиш,чакаш,стоиш и продължаваш да си чакаш...Какво?!Аз си знам какво,ама ми писна да чакам.Вечния кибик - от леглото на стола,от стола на дивана и така цял ден.Пълно отдаване на лентяйство.Уникална тъпотия,която те превръща в затъпял до болка,психически заболял олигофрен.Не ти ли писна?Това е въпросът!Тън-дър-лян-ка,тън-дър-лян...А това беше отговорът-достатъчно обширен и многозначителен.Хей! - изблик на чувства.Понякога болните не само физически, а и ударени в онова нещо,което по принцип има функцията да мисли,имат великата нужда (не биологична) да извикат,ама хубавичко да си изкрещят,да хванат нещо и с любов да го блъснат някъде или пък просто да прегърнат някого,ама хубаво да си го притиснат,докато му изхвърчат пружинките. "Имам нужда!!!" - колко страшно звучи,а?Това е нормално за изолирани от обществото и въобще от живота хора,а още по-страшно е,ако те са от онези побъркани,сдухясали,отвратително много,хора,които вятърът се е увлякъл да духа по пътя.Но не е важно кой на кого духа,важното е да се води духовен живот,нали така.Много ме бива в тия работи.Не в духането,а в писането на олигофрении.Просто изблици,това е.Всичко извира отвътре,от самото ядро на тъпотиите...Вече се чувствам много по-добре.Да,олекна ми на духовната мъка,която всекидневно ме сбръчква до побъркваемост и неадекватност.А животът си тече и побърканите си продължават по сдухания път на обрулените мечти,който води до незнайно къде,но на кого ли му пука.На откачалките пък съвсем не им и дреме накъде ще ги отведе отдавна замрялата им интуиция.Цялата работа е в духането - накъдето ги духне, нали сватиш трудната и безкрайно сложна терминология от речника на една отчаяна,превъртяла въздухарка,каквото и да означава това.Ха! - пак изблик, нали се сещаш.Изблиците водят до недостижимо творчество,включващо в себе си мислите,колкото и невъзможен да е този процес за неебателния непукист.По-лесно се живее,като не ебаваш много-много.А всичко си отминава и изчезва по-бързо,ако не му отдаваш прекалено емоционални въздишки и тръшканици.Само едно нещо не изчезва и не би могло - джокерската усмивка на изпадналия идиот,напълно отдаден на патологичния си случай!
това е вечният въпрос. Илипоне един от вечните - Да бъдеш или да не бъдеш. Да се оставиш на течението "Fight club" или да започнеш всичко да преценяваш и планираш. Аз планирах, планирах планирах. Нищо не стана. Сега съм се пуснал по течението. Почти
цитирай ВЕчният въпрос, да бъдеш или не, си иска отговор.
Кой знае къде го бях чела, някъде по рафтовете прашасва, пазя си такива неща. А именно отговора, който ми допада. НЕ му е майката да управляваш живота, нито да вървиш по течението. ТРЯБВА ДА СЕ ОСТАВИШ ДА ТЕ НОСИ И САМО ДА ПОДАВАШ ПОСОКАТА, ТУК ТАМ ДА КОРИГИРАШ, КОГАТО ИМА НУЖДА.
ЛЕсничко звучи, ама да го постигнеш е друга работа. Поне трябва да го знаеш, за да тръгнеш натам.
цитирайКой знае къде го бях чела, някъде по рафтовете прашасва, пазя си такива неща. А именно отговора, който ми допада. НЕ му е майката да управляваш живота, нито да вървиш по течението. ТРЯБВА ДА СЕ ОСТАВИШ ДА ТЕ НОСИ И САМО ДА ПОДАВАШ ПОСОКАТА, ТУК ТАМ ДА КОРИГИРАШ, КОГАТО ИМА НУЖДА.
ЛЕсничко звучи, ама да го постигнеш е друга работа. Поне трябва да го знаеш, за да тръгнеш натам.
...ако се мярнат такива.
Същото е с възпитанието на децата (виж горния коментар). Трябва да им дадем свободата, и тук там да подаваме посоката, ако има нужда. Ако се заблудят. Адски трудна задача. Ще трябва да правим напъни в тая посока.
цитирайСъщото е с възпитанието на децата (виж горния коментар). Трябва да им дадем свободата, и тук там да подаваме посоката, ако има нужда. Ако се заблудят. Адски трудна задача. Ще трябва да правим напъни в тая посока.
Търсене
За този блог
Гласове: 156