Да,стабилно съм си в процеса на чакането,който винаги ме довежда до отчаяни пристъпи на освирепялост и избиваща ме неимоверна простотия,граничеща със спотаена лудост.

В очакване съм на още една абсолютно обречена на застой вечер.Вечерта на мълчанието.И отново сполетяващия ме процес на чакането,изпълващ ме с надеждата за неусетно изплъзване на тези измъчващи ме часове от денонощието.Да се претъркули тази отиграна сцена и да не ме занимават повече с ГЛУПОСТИ!

Усещам как вече съжалявам за изгубеното време в тишина зад размиващите се погледи,пълни с тъга,яд,съжаление,гордост,може би и любов,но тя е прекалено притъпена от другите чувства.

Бегъл поглед..После пак се взира в нищото..Какво толкова търсиш в онази цепнатина на тавана,по дяволите?!Усещам тъгата в погледа,превръщаща се в безразличие и куп теглени майни на ум,но не тръгвам към теб..кракта ми се сковават /не от притеснение,а от гордост/..

И постепенно любопитството и мазохистичната ми природа взимат връх над всичко с единствената мисъл - колко ли още ще издържим и най-вече кой ще издържи до края и кой ще пренебрегне сценария и ще пусне неизтъркана плоча..Оставям това на времето,когато след войната побидителя и победения ще се прегърнат..