Усмихнат ден..въпреки сивотата в небето,въпреки безразличното ръмене, въпреки уморения полет на мечтите..В търсене на искрица пролетно настроение,въпреки че се е изгубила в плътността на мрачните облаци,надвиснали над всичко,ама и те не знаят защо..Небето плаче,но аз не го подкрепям в това му решение..и въпреки твърдата му настоятелност да ме обърка със сивотата си,че вече е време за ориентиране към спалнята,аз съм решила да будувам през симулирания от него мрак...В моментна обезсърченост намирам прокраднат стремеж към скритата красота на днешния ден..Да бъде намерен с цената на всичко най-малко заради личната ми изгода според егоистичната ми природа..На пук на натресеното злополучие с усмивка да го заровя и да го премахна от мисловното ми полезрение,за да запазя желанието да се чувствам добре в днешния песимистично окрасен облачен ден,стимулиращ ме да открия очарованието му,прокрадващо се зад мрачната обвивка и да го разкрия за себе си,за да задоволя егоистичната потребност да завърша този ден с усмивка.