Попадал ли си в подобна ситуация - да чувстваш и усещаш без да изразяваш това,да искаш да кажеш нещо,което идва дълбоко от душата ти,нещо съвсем искрено и чисто и думите да не могат да се изтръгнат от теб,да замират спотаено в същата тази душа.Защо?Знаеш как,усещаш го и всичко моментално се сковава,замира.Издишаш!Поемаш дълбоко въздух и така както го поемаш,така си и излиза - безмълвно,ни стон...Чуваш ли това?Да, ще продължаваш още дълго да се ослушваш,защото изглежда не може да се намери причина,която да разцепи тази убийствена тишина..Студен дъх от монотонно дишане...долавя се само тази тиха,едва процедена отчаяна въздишка.Да не би да си пое повече въздух отколкото трябваше,че сега така издишаш в пропитата от цигарен дим стая..?..Това ще да е.Едва ли е някое загнездено в теб чувство,нали не можеш нищо да изразиш...