Чудя се защо музата ми идва само когато съм песимистично настроена.Мога да изпиша цял роман за скапания живот,но не мога да му посветя ода на радостта...въпреки,че много са нещата,които ме изпълват всеки ден..и които скромничко си оценявам.Как хората пишат стихчета за птичките,поточетата,жизнерадостното слънчице,а аз изпадам в размисли и страсти за гадориите,които промиват мозъците ни ..

Ако това ще те успокои, всички таланталиви хора са по-продуктивни, когато страдат. И с мен е така (не, че се смятам за голям талант, просто по това си приличам с талантите :)).

това момиче е неизбежна романтичка,

може ли да ти отговоря на това изказване!Аз също съм"дева"и ми е нмого позната тази ситуация.Когато изпаднеш в депресия,слизаш на дъното,а от там по-надолу няма.Мобилизераш се,и започваш да правиш само важни и смислени нешта,който ще ти помогнат да изплуваш.Ние "девите"сме хора на крайностите,когато ни е средно се чуствами кофти,предпочитаме или едната или другата краиност-за да ни е добре.

"цветята в планината" ми отговориха на този въпрос,от постинга на allymc Начало