Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2006 15:53 - Идиотизмът
Автор: cuci Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1185 Коментари: 3 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Стоиш,стоиш,чакаш,стоиш и продължаваш да си чакаш...Какво?!Аз си знам какво,ама ми писна да чакам.Вечния кибик - от леглото на стола,от стола на дивана и така цял ден.Пълно отдаване на лентяйство.Уникална тъпотия,която те превръща в затъпял до болка,психически заболял олигофрен.Не ти ли писна?Това е въпросът!Тън-дър-лян-ка,тън-дър-лян...А това беше отговорът-достатъчно обширен и многозначителен.Хей! - изблик на чувства.Понякога болните не само физически, а и ударени в онова нещо,което по принцип има функцията да мисли,имат великата нужда (не биологична) да извикат,ама хубавичко да си изкрещят,да хванат нещо и с любов да го блъснат някъде или пък просто да прегърнат някого,ама хубаво да си го притиснат,докато му изхвърчат пружинките. "Имам нужда!!!" - колко страшно звучи,а?Това е нормално за изолирани от обществото и въобще от живота хора,а още по-страшно е,ако те са от онези побъркани,сдухясали,отвратително много,хора,които вятърът се е увлякъл да духа по пътя.Но не е важно  кой на кого духа,важното е да се води духовен живот,нали така.Много ме бива в тия работи.Не в духането,а в писането на олигофрении.Просто изблици,това е.Всичко извира отвътре,от самото ядро на тъпотиите...Вече се чувствам много по-добре.Да,олекна ми на духовната мъка,която всекидневно ме сбръчква до побъркваемост и неадекватност.А животът си тече и побърканите си продължават по сдухания път на обрулените мечти,който води до незнайно къде,но на кого ли му пука.На откачалките пък съвсем не им и дреме накъде ще ги отведе отдавна замрялата им интуиция.Цялата работа е в духането - накъдето ги духне, нали сватиш трудната и безкрайно сложна терминология от речника на една отчаяна,превъртяла въздухарка,каквото и да означава това.Ха! - пак изблик, нали се сещаш.Изблиците водят до недостижимо творчество,включващо в себе си мислите,колкото и невъзможен да е този процес за неебателния непукист.По-лесно се живее,като не ебаваш много-много.А всичко си отминава и изчезва по-бързо,ако не му отдаваш прекалено емоционални въздишки и тръшканици.Само едно нещо не изчезва и не би могло - джокерската усмивка на изпадналия идиот,напълно отдаден на патологичния си случай!


Тагове:   Идиотизмът,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bobitu - ами то,
30.06.2006 18:58
това е вечният въпрос. Илипоне един от вечните - Да бъдеш или да не бъдеш. Да се оставиш на течението "Fight club" или да започнеш всичко да преценяваш и планираш. Аз планирах, планирах планирах. Нищо не стана. Сега съм се пуснал по течението. Почти
цитирай
2. viki02 - За вечния въпрос
01.07.2006 10:59
ВЕчният въпрос, да бъдеш или не, си иска отговор.
Кой знае къде го бях чела, някъде по рафтовете прашасва, пазя си такива неща. А именно отговора, който ми допада. НЕ му е майката да управляваш живота, нито да вървиш по течението. ТРЯБВА ДА СЕ ОСТАВИШ ДА ТЕ НОСИ И САМО ДА ПОДАВАШ ПОСОКАТА, ТУК ТАМ ДА КОРИГИРАШ, КОГАТО ИМА НУЖДА.
ЛЕсничко звучи, ама да го постигнеш е друга работа. Поне трябва да го знаеш, за да тръгнеш натам.
цитирай
3. viki02 - към родителите
01.07.2006 11:03
...ако се мярнат такива.
Същото е с възпитанието на децата (виж горния коментар). Трябва да им дадем свободата, и тук там да подаваме посоката, ако има нужда. Ако се заблудят. Адски трудна задача. Ще трябва да правим напъни в тая посока.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cuci
Категория: Лични дневници
Прочетен: 107202
Постинги: 53
Коментари: 101
Гласове: 156
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031